Бяс при кучетата – какво трябва да знаем

Е дна от ваксините, които всяка година поставяме на кучето си (годишната ваксина) го предпазва от бяс. Това е и едно от най-старите, познати на човечеството инфекциозни заболявания. Защо то е толкова опасно за домашния ни любимец, как се предава и какви са признаците, по които можем да познаем болно животно?

Бясът при кучетата е една от най-сериозните и страховити болести в света – не само защото неизбежно води до фатален край след появата на клинични симптоми, но и защото представлява сериозна заплаха и за хората. Тази вирусна инфекция засяга централната нервна система и се предава основно чрез ухапване от заразено животно, като вирусът навлиза през слюнката и постепенно се придвижва към мозъка. Веднъж стигне ли дотам, заболяването прогресира стремглаво и няма лечение. Именно това превръща бяса в едно от най-опасните заболявания, за които собствениците трябва да бъдат информирани и подготвени.

Макар че случаите на зараза в повечето страни в Европа са редки, благодарение на ваксинацията и контрола на заболяването, то продължава да съществува в природата чрез диви животни като лисици, чакали и прилепи, което означава, че рискът никога не е напълно нулев.

Снимка: iStock

Когато говорим за бяс, важно е да се разбере, че това е изключително коварен вирус. Инкубационният период може да продължи от няколко седмици до няколко месеца – през това време няма абсолютно никакви симптоми, а собствениците често нямат представа, че кучето им може да е било изложено на риск. Когато признаците най-накрая се появят, обикновено е твърде късно за реакция. Тогава започват промени в поведението – внезапна агресия, страх, необичайна прилепчивост или дезориентация. Появяват се и физически признаци като затруднено преглъщане, обилно слюноотделяне, парализа на мускулите и накрая – фатален край. Това е причината ветеринарните лекари по света да подчертават, че единствената реална защита е превенцията – редовна ваксинация, избягване на контакт с диви животни и повишено внимание при необичайно поведение на други кучета.

Макар и неприятна или дори леко притеснителна за мнозина, бясът не е тема, която трябва да се подминава. Тя изисква информираност, разумни мерки и отговорно отношение към домашните ни любимци. Разбирането за това как се предава заболяването, кои са основните му симптоми и какво можем да направим, за да защитим питомеца си (а и себе си), е ключово. Защото когато става дума за бяс, информираността е буквално въпрос на живот и смърт.

История на заболяването

Това е едно от най-старите документирани заболявания в света, упоменато е още в месопотамски текстове от преди повече от 4000 години, където са описани „кучета, обладани от зъл дух“, които хапят без причина. Древните гърци също са познавали болестта – Хипократ описва пациенти, които се страхуват от вода и проявяват силно възбуда преди смъртта си, симптоми, които днес разпознаваме като класическа клинична картина на бяс. В Индия и Китай заболяването е било толкова разпространено, че древни закони са предвиждали наказания за собственици, които не контролират „опасните си кучета“. Макар хората да не са разбирали естеството на вирусите, едно нещо е било ясно още тогава: ухапването от болен животно е опасно и почти винаги води до фатален изход.

Снимка: iStock

През Средновековието бясът продължава да всява страх из Европа. Огнищата се разпространяват заедно с увеличаването на популации от бездомни кучета, а липсата на ветеринарно познание води до масови избивания на животни като единствена мярка за ограничаване на болестта. До XVIII век бясът остава загадка – не се знае какво го причинява, как се предава и дали изобщо може да се лекува. Именно тогава започват първите сериозни научни опити да се разбере механизмът на заболяването. През 1804 г. Жан-Батист Тузи доказва, че то се предава чрез слюнката на болни животни. Това откритие е огромна крачка напред, защото за първи път ясно посочва източника на инфекцията и дава посока на бъдещите изследвания.

Истинският пробив обаче идва с Луи Пастьор през 1885 г. Той създава първата ваксина против бяс, използвайки отслабен вирус, и я прилага успешно върху момче, ухапано от бясно куче. Това историческо събитие не просто спасява живот, но поставя началото на модерната имунология и открива врата към съвременната ваксинация. Благодарение на тази революция много държави започват организирани кампании за ваксиниране на кучета, което драстично намалява случаите на заболяването. През XX век комбинацията от масова имунизация, контрол на популациите от улични животни и по-добро разбиране на болестта води до почти пълното ѝ изкореняване в много развити страни.

Днес бясът остава сериозен проблем предимно в региони с ограничен достъп до ветеринарни услуги – части от Азия, Африка и Латинска Америка. Глобалните здравни организации продължават да работят за елиминирането му чрез програми за ваксинация и контрол на дивите животни. 

В България заболяването бяс става познато през 1896 година, когато е записан първият случай на болно животно. В исторически план, страната ни дълго време е смятана за ендемичен регион за бяс, основно заради популациите от диви животни – най-вече лисици, чакали и вълци. До края на XX век заболяването е представлявало реален риск както за животните, така и за хората. Сериозна повратна точка настъпва след 2009 г., когато България започва мащабна държавна програма за орален ваксинационен контрол при дивите хищници. Чрез въздушно разпръскване на ваксинални примамки в рисковите райони популациите на лисици биват систематично имунизирани два пъти годишно. Това е ключова мярка, тъй като лисицата е основният разпространител на вируса в Европа.

Паралелно с това в страната е въведена задължителна ваксинация на домашните кучета, която играе огромна роля за намаляване на риска от разпространение в населени места. България поддържа и строг контрол върху движението на домашни любимци през границите, което значително ограничава вноса на вируса. 

Снимка: iStock

Благодарение на комбинацията от мерки броят на регистрираните случаи намалява драстично. Докато през 90-те години и началото на 2000-те всяка година се регистрират десетки случаи на бяс при диви животни, след 2015 г. заболяването е сведено до отделни, спорадични случаи. В последните години България често се определя като нискорискова зона, а някои региони са напълно свободни от заболяването.

Важно е да се подчертае, че бясът не е напълно изчезнал, а е под контрол. Това означава, че ваксинацията на домашните кучета остава абсолютно задължителна.

Защо заболяването е опасно не само за животни, но и за хора?

Бяс е вирусно заболяване, което най-често поразява дивите животни като лисици, вълци и еноти. Това е инфекция, която се предава както между болни животни, така и от животно на човек, а след това – от човек на човек. Предава се при захапване и контакт с болно животно или човек. Специфичното при болестта е, че тя се диагностицира трудно, докато се намира в ранния си стадий, защото няма почти никакви симптоми. Заболяването се получава от невротропен вирус, който поразява главния мозък на животното. 

Снимка: iStock

Симптоми на заболяването при домашните любимци

Определящ за клиничните признаци на бяс при кучетата е инкубационния (скрития) период. В над 50% от установените случаи на болни животни, той е между 10 и 60 дни. Кучето става опасно на 5-10 ден – при първите появи на вируса в слюнката. 

Бесът се разделя на няколко форми и категории, за които определящи са характерните симптоми на патологията и стадия на протичане.

Известни са следните форми на беса:

• Буен бяс
• Тих бяс
• Атипично протичащ бяс

Най-често при кучетата се проявява буйната форма на заболяването. Симптомите й продължават обикновено между 6 и 12 дни. Тя има три стадия:

• Предболестен/Меланхоличен стадий
• Маниакален/Стадий на възбуда
• Паралитичен стадий

Предболестния стадий продължава два – три дни. При него характерни са променливи настроения, животното започва да се държи странно, мястото на ухапване се зачервява, а кучето започва да изпитва сърбеж. Наблюдава се липса на апетит, повишена рефлекторна възбудимост, проблеми и болка при уриниране, диария с кръв.

Снимка: iStock

През Стадия на възбуда на лице са частична или пълна парализа на дъвкателните мускули, невъзможност да преглъщане на храна, повишено слюноотделяне и промяна в гласа/ръмжене. Този стадий продължава между 3 до 4 дни. Животното става агресивно, най-често – тръгва да хапе стопаните си без да лае. 

Стадий на парализа – продължава 1-3 дни. При него парализата обхваща поетапно мускулите първо на долната челюст, хранопровода, очите и опашката. В края на този период се парализират краката и задницата, а в края му – цялата дихателна мускулатура, което води до смърт в следствие на асфикция.

Снимка: iStock

Тих бяс

Наричан още горски, тъй като над 50% от установените случай са при лисици. Това клинично протичане на болестта няма стадий на възбуда. При него кучето не е агресивно и запазва апетита си, но се забелязва трудно преглъщане. При разходка животното се олюлява и сякаш „не е на себе си“. Заболяването прогресира за няколко дни и завършва със смърт.

Атипичен бяс

Това е най-рядко срещаната форма на бяс. При нея всички симптоми изчезват. Тя се характеризира в оздравяване след втория стадий на заболяването. 

Снимка: iStock

Признаци на бяс при кучето

Диагностиката на заразените животни е трудна и зависи в кой стадий от болестта се намират те. Признаците на бяс при кучето са изключително характерни и драматични, но често започват по-фино, отколкото много хора очакват. Заболяването протича в няколко етапа, като в началото симптомите могат да бъдат леки, дори подвеждащи.

• Рязка промяна в поведението

В началото на заболяването кучето може внезапно да започне да се държи необичайно – иначе спокойни животни стават раздразнителни или напрегнати, а активните и игриви – апатични и затворени. Тези промени често са първият, най-подвеждащ симптом. Домашният ви любимец може да търси усамотение, да избягва контакт или да бъде необичайно привързан и тревожен.

• Повишена чувствителност към светлина, звук и допир

Болните от бяс животни често показват свръхреакции към иначе нормални стимули – могат да подскачат от шум, да реагират бурно на докосване или да избягват светлина. Това се дължи на засягането на нервната система и е характерно за началния стадий на заболяването.

• Агресия и непредсказуеми реакции

В „яростната“ фаза кучето може да проявява внезапна, силна агресия – да напада без причина, да хапе предмети, стени, огради или собственото си тяло. Понякога животното изглежда объркано, реагира хаотично и може да се опита да избяга или непрекъснато да се движи. Това поведение ерезултат от тежкото увреждане на мозъка.

Снимка: iStock

• Трудности при преглъщане и обилно слюноотделяне

Един от най-разпознаваемите признаци е увисналата долна челюст и неспособността за преглъщане. Животното може да се задави дори с вода, поради което се появява и митът, че кучетата с бяс „се страхуват“ от вода. Всъщност причината е парализата на мускулите, а не страх. Обилната, пенлива слюнка също е много типична.

• Промяна в гласа и необичайни звуци

Лаят на заразеното куче става дрезгав, пресеклив или напълно се променя. Животното може да издава странни звуци – хрипове, ръмжене или протяжни, необичайни вокализации. Това е резултат от засягане на нервите, контролиращи гласните струни и дишането.

• Парализа на тялото

В последния стадий започва парализа, първо на лицевите мускули, после на крайниците и накрая на цялото тяло. Кучето ходи трудно, клати се, губи координация и постепенно спира изцяло да се движи. Появява се и кома, след което настъпва фатален изход. Този стадий се развива много бързо – в рамките на няколко дни.

• Неестествено взиране или „празен“ поглед

Очите на животното често изглеждат широко отворени, лъскави и напрегнати. Погледът е „фиксиран“, сякаш кучето не разпознава обекти и лица около себе си. Това е пряк признак за тежко неврологично увреждане.

• Хиперактивност или обратното – силна летаргия

Някои заразени кучета стават хиперактивни, неспокойни и постоянно в движение; други изпадат в необичайна слабост и безучастност. И двата крайни сценария са възможни, в зависимост от формата на заболяването.

Снимка: iStock

Ако забележите дори един от тези признаци, особено при куче, което е било в контакт с непознати животни или не е ваксинирано, трябва незабавно да се потърси помощ от ветеринарен лекар и да се избягва физически контакт. 

Кучешкият бяс не се лекува – това заболяване се развива бързо до крайния си стадий и завършва със смърт. 

При подозрения, че куче е заразено с бяс следва веднага да се посети ветеринарен лекар. Обикновено болното животно се държи изолирано и не се допуска контакт, като най-често тези животни биват приспивани с оглед да им се спестят мъките.

Профилактика на бяс при кучето

Профилактиката на бяс при кучето е единственият ефективен начин да се предпази както самото животно, така и хората около него от това изключително опасно заболяване. Редовната ваксинация е ключова – тя е задължителна по закон и осигурява най-надеждната защита срещу вируса.

Още за ваксините при кучетата и какво трябва да знаят собствениците - четете тук

Обикновено първата ваксина се поставя на възраст около три месеца, след което се слагат ежегодни бустерни дози, които поддържат имунитета висок. Освен ваксинирането, от голямо значение е и добрата превенция в ежедневието. Собствениците трябва да ограничат контактите на питомеца си с бездомни, диви или непознати животни, особено ако живеят в район, където се срещат лисици, чакали или други потенциални носители на вируса. Разходките на дълъг повод или в сигурни, оградени пространства допълнително намаляват риска. Също така е препоръчително никога да не се позволява на кучето да подушва, докосва или гони умрели животни, тъй като вирусът може да се запази за известно време в тъканите и слюнката.

Важна част от профилактиката е и внимателното наблюдение на поведението на животното. Всяка необичайна реакция след контакт с друго животно – например внезапна плахост, агресия, повишена възбуда или апатия – трябва да се вземе насериозно. При съмнение за ухапване или одраскване е важно раната да се измие обилно със сапун и вода и незабавно да се потърси ветеринарна помощ. Своевременното действие може да предотврати заразяване.

Снимка: iStock

Бяс при хората

Единственият начин човек да се зарази с бяс е чрез ухапване от болно животно. Вирусът се съдържа в слюнката, а сред клиничните признаци на болестта при хората са: 

• Сърбеж и болка около ухапаното място
• Силна възбуда (след 5-ти ден от ухапването)
• Гърчове
• Безпричинен страх
• Халюцинации
• Бълнуване
• Свръхчувствителност към светлина

Болните от бяс хора развиват за отрицателно време хидрофобия – дори шумът от капеща вода ги плаши и води до ясно изразена клинична картина. Към края на инкубационния период при човека се появява треска, висока температура. Лечението при човек е симптоматично. 

Най-сигурният начин да предпазите домашния си любимец от Бяс е като го ваксинирате редовно. Бъдете отговорни, защото това може да струва живота на любимия ви четириног приятел!

Вижте още: Най-честите здравословни проблеми при кученцата и как да ги предотвратим